Ревю: 451 градуса по Фаренхайт, Рей Бредбъри

Това не е книга за цензурата, както се твърди навсякъде, а за страха от прогреса. И свършва на мястото, където започва реалното действие. Преди това е само хън-мън и вайкане колко грозна е земята и колко нещастни са хората. Вината е стоварена предимно върху технологичния напредък (нещо, което бих очаквала от някое старче, но Бредбъри това го е писал на около 30 години според увода), но и хората са порядъчно скастрени, задето не са мислили и не са използвали информацията, до която са имали достъп – това звучи правдоподбно, но честно казано не мисля, че има опасност да доведе до някаква идиокрация, както се пророкува в книгата. Може би са прекалено голям оптимист, за да се вчувствам в тази книга.

20090501_140919_1

Във всеки случай вътрешната й логика според мен много сериозно куца – не че е невъзможно технологиите и разпространението на бързите забавления да доведат до полицейщина, но как е станало това не се споменава, все едно причинно-следствената връзка е очевидна и дори неизбежна. С това не съм съгласна и ми стои догматично. Друга дупка е недообяснената връзка между доброволния запад на четенето и криминализирането му. Ако хората и без това не са четели, защо книгите се забраняват и притежанието им се наказва със смърт? Тоталитарните режими възприемат такива мерки срещу неща, които са реални заплахи, не срещу дейности, от които и без това никой не се интересува. Честно казано, светът на книгата щеше да е много по-правдоподобен, ако забраната и горенето ги нямаше и истинският враг беше просто нежеланието на хората да живеят иначе, освен с измамно спокойствие и залъгалки, без да искат да се изправят срещу истината.

Бредбъри освен това хич не харесва спорта и науките, които не са хуманитарни. На много места лъха яко на самоиздигане в мъченичество, което е изключително неприятно дори за хуманитаристи по образование и интерес като мен.

Накратко за стила: скучен и безличен. Идеите са старчески, писането е ученическо. Омразата към технологиите звучи остаряло за съвременния читател. Цялата позиция на романа е страхотно консервативна, а е писан в началото на 50те – Обетоватана земя за днешните консерватори. Явно Доброто старо време не е било чак толкова добро по мярата на консервите, които са го живели. Героите са черупки. Рядко толкова малко ме е вълнувало какво се случва с героите в една книга и дали ще живеят, умрат или избият половината планета. Не успяват да надскочат символното ниво – те са просто mouthpieces за идеите на автора и идеите, които заклеймява (съотв. Фейбър и Бити) или plot devices (Кларис), или у двете (горката Милдред).

Романовостта почти липсва, само е маркирана с подобие на сюжет, който всъщност се състои от поредица мини-есета с някакви полусварени действия, които да ги свързват. Изобщо сюжетът е много слаб. Много много слаб. Монтаг среща някаква MPDG и след 3 разговори с нея се отрича от всичко, което прави и което е, и което му предоставя изключително удобен и сигурен живот. След това MPDG много удобно умира off page. Монтаг откача, почва да чете, намира някакъв старец, който също много удобно е срещнал и запомнил преди време, който след 2 мин разговор се съгласява да помогне на агент на ДС (каквито явно са пожарникарите). Следват безкрайни монолози за участта на света и тегобата на живота далеч от природата и книгите. После Монтаг трябва да бяга, защото въпреки съветите изпява всичко на жена си и малоумните й приятелки (като намира време да им размаха пръст задето раждат със секцио вместо с повишен риск за живота, I mean, wtf?), преследват го 5 мин, той се измъква и среща интелектуалци в заточение, които прекарват живота си в оплакване на съдбата си илицемерна скромност, войната се случва – буквално – за 2 сек и край. И се очаква да повярваме, че хората изведнъж ще проявят интерес към знанието само защото са преживели война и разрушение. Т.е. войната е един много нескопосан plot device, който на всичкото отгоре е набутан в две страници в края на книгата. Общо взето това е есе, зле маскирано като роман.

Книгата е идеологически полуфабрикат без питателни качества. И е много скучна.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s