Ревю: In a German Pension, Katherine Mansfield

Великолепни разкази, надхвърлиха очакването ми, създадено от бележката към сборника, в която се казва, че самата Менсфийлд ги е смятала за лоши ранни опити и никак не е искала да се преиздават.

По-кратките разкази, които се развиват в пансиона от заглавието на сборника, наистина са по-слаби: престарана сатира, при това не особено добронамерена, насочена към Германия и немските нрави и светоглед, които са обрисувани като просташки, тиранични и лишени от изящество и въображение (чест прави на Менсфийлд, че дори в тежко финансово състояние не се е съгласила този сборник да се преиздаде по време на Първата световна война, когато ненавистта към германците в Англия е била добра почва за тях и е щяла да й донесе нелоша печалба). Това обаче са само 3-4 разказа от 13-те. Останалите са брилянтни, особено за 19-годишен автор, и без условности изследват теми като отношенията между съпрузи, властовите отношения в дома и общността, сексуалността и обвързаните с нея морални идеи, неподплатените интелектуални претенции, мястото на жените в началото на 20 век (явно и тогава е имало Учени жени, които са настоявали за връщане към женствения идеал и са презирали феминистката мисъл – the Advanced Lady ми напомни на Фани Попова-Мутафова), проявленията на насилието в сферата на дома и обществото, трансформацията на любовта от първите физически пориви към другия до рутината на брака и децата (кой знае защо всички немкини в разказите й имат поне по 5 деца, някои и 9). Откровено се говори за бременността и зачеването, за родителството и съпружеското уважение, за автономните сексуални желания на жените, дори за факта, че някои жени просто не обичат децата, като критиките са недвусмислени, без да натежават над повествованието, което за късия жанр си е цяло изкуство.

Дори в този ранен сборник се вижда с просто око защо Менсфийлд е смятана за майката на съвременния къс разказ. Това ми е любимият жанр и за мен беше страхотно удоволствие да чета и виждам гъстотата на жанра, скицирането на пълнокръвни герои с няколко точно щриха, пълноводието на възможните смисли, течащи под наглед обикновени сюжети. Стилът й е елегантен и прецизен, образен, но без да се доближава до претрупаност или каквато и да било излишност. Най-много ми харесаха At Lehman’s, The Child-Who-Was-Tired (който в известен смисъл се родее с вълшебните приказки на братя Грим) и последният, A Blaze. Продължавам с останалите й 5 сборника.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s