Ревю: „Балада за Георг Хених“, Виктор Пасков

Отначало идеята изглежда като проста бинарна опозиция материално (пари, клиенти, имоти, произход: бюфета) – духовно (изкуство, майсотрство, талант: цигулката), която е много старателно и очевидно конструирана чрез паралелни сцени, директно противопоставяне на съответните символи (бюфета и цигулката, дърводелството и лютиерството, клиентът и бог и т.н.) в диалога на протагониста и няколко афористични реплики, скициращи противоположната им стойност.

viktor-paskov-sybrani-sychinenia-br-romani-tom-2

За щастие с напредването на повествованието идейният пълнеж се разнообразява и задълбочава, еволюирайки от еднозначна дихотомия в по-сложно изследване на взаимодействието на социални и лични фактори и как се преплитат, за да произведат животворящ или задушаващ ефект върху личността и живота. Това, което изглежда заклеймено като низко (защото е материално и откъснато от божественото), намира своето състрадателно обяснение: майката на Виктор не е просто дребна душа, скована в рамките на материалното по силата на някакво същностно качество, а унизена от собственото си семейство личност, която отчаяно търси начин да възвърне достойството си; съседите не са скотове по природа, а са натикани на дъното на битието от бедността и отчаянието от липсата на изход от нейния затвор; фикс идеята за бюфет не е израз на ограничен духовен капацитет, а сюблимиран образ на копнежа по отнетото доствойнство и място в подредбата на света (майката е наречена „обезправена“, което е недвусмислена податка за тълкуване на образа и действията й) – чрез него се критикува не някаква еснафщина или друг нравствен недостатък у човека, а смазващият механизъм на бедността, на социалната неправда (без да се навлиза в идеологическа конкретика, което е голям плюс за книгата), която отнема човешкото от човека и дори при най-решително съпротивление успява да го принизи до битовостта, отнемайки му средсвата да се извиси и основанието да чувства себе си човек.

Така че в крайна сметка материалната бедност нито е абсолютно противопоставена, нито е абсолютно приравнена с духовната бедност, което за мен спасява книгата от това да бъде банално нравоучение и я прави доста добър роман. От своя страна Георг Хених не е пратен на земята светец, а по-скоро функционира като почти чиста алегория на мистичното в изкуството, в творческия процес: божието вдъхновение, проявено у човека, пратибха или както е наречено в самия роман, любовта (вложена в процеса на съзидание).

Много ми хареса линията на магически реализъм. Смело за българско произведение, а се е получило добре – органично на текста, елегантно прокарано.

Разказваческият талант на Пасков е очевиден; чудесно разказана история, жив език, въздействащо художествено внушение, красиви и характерни образи и фигури, убедителни персонажи (най-вече двамата родители). На места се долавя мелодраматичен тон, но е достатъчно рядко или достатъчно добре компенсирано от силните страни на прозата на писателя, за да не остави привкус върху цялото повествование.

Изданието (Събрани съчинения 2, Сиела) обаче е под всякаква критика. Очевидно не е минал никакъв редактор: сгрешени съюзи на всяка втора страница, редуващи се имена на герои (ту Стамен, ту Стамат; ту Вража, ту Врана; ту Йордан, ту Юрдан), досадни печатни грешки. За роман от 128 странци това е напълно неприемливо; а съдейки по предишния ми опит с книги на Сиела, немарливостта явно е практика при тях.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s