Ревю: „Баба Яга снесла яйце“ от Дубравка Угрешич

Досега не бях чела такова нещо – книга, която съдържа в себе си свой литературен разбор, съвсем буквално! Иде ми да го нарека пост-пост-модернизъм, защото е екстра мета. А най-объркващото е, че това „екстра“ в метата се изразява в доброволния отговор на предмодерния въпрос „Какво е искал да каже автора“ от самия автор – викториански похват, изпълнен постмодерно. Красота.
f3f912be46a7dc14d3e5b20ec7687ef4

От една страна това е страхотно интересно, но от друга се получава сериозна накъсаност, защото имаме 3 различни жанра в едно произведение, като последният е особено любопитен, защото е нехудожествена литература като част от художествена. Получава се много интересна прескачанка, която достига върха си, когато разказвачката от последната част (която е една от героините, за които се отнася нейния разбор!) се чуди защо авторката не е използвала последната част от поговорката, чиито първи две части озаглавяват първите две части на романа, а в действителност третата част е изпозлвана за заглавие тъкмо на тази част, в която се случва това чудене. Първите две части са наричани „диптих“ в третата част, която прави произведението триптих. Наистина досега не бях срещала книга, която да се самопосочва точно по този начин – съвсем буквално и директно като литературно произведение със съответните условности и позициониране, а не просто като обект. Да направиш анализа на произведението си част от него.

Най-много ми хареса първата част, защото звучеше супер автентично по тема, която ми е особено скъпа, а и защото претворяването на Баба Яга в нея според мен е най-елегантно и с най-много въображение. Втората ми се видя малко буквална, а третата, разбира се, има за цел да бъде буквална – макар че според мен преплита измислица с фолклористика на доста места и на Угрешич сигурно й е било много забавно да изплете тази плетеница, за която само тя притежава ключа.

И трите части се занимават с пресичането на женскостта и старостта, но контрастът между пламенното хвърляне на мъжките престъпления срещу жените в лицето на целокупното мъжко население от третата част и доста слабо изпълнената социална критика от първата и втората част се набива на очи и тази несъразмерност за мен е сериозна слабост на романа. Речта на Аба Багаи от „нехудожествената“ част е страхотна, и е правдива, но ако беше подплатена с по-силна, по-осезаема критика, изпълнена с интрументариума на художествената литература, щеше да има по-плътен отзвук и да прилича по-малко на кух слоган, в който набързо са натикани всички проблеми на мизогинията.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s