Ревю: Устата ми хубава – очите ми зелени

Това издание съдържа и „По-горе билото, майстори!“

20820450

По-горе билото, майстори! *****
Идеален ден за лов на рибка-бананка *****
Долу при платноходката *****
Човекът, който се смее ****
На Есме – с любов и омерзение *****
В навечерието на войната с ескимосите *****
Мече-буболече *****
Синият период на де Домие-Смит *****
Теди ****

Когато прочетох деветте разказа за първи път, те ме очароваха напълно, късият разказ стана веднага любимият ми жанр и започнах да го търся целенасочено в избора си на четива. Сега чета тези разкази на трети път и откривам, че не са изгубили никаква част от очарованието си за мен. Чета бавно и изпитвам същото искрено удоволствие, макар че не мога да обясня защо. Може би защото това е виртуозно писане, без една излишна дума или образ, със силно присъствие на героите и темите, с прецизно и изящно построение (преводът също е вликолепен, впрочем).

Най-приятното нещо в четенето за мен е да използвам въображението си. Затова най-голямо удоволствие ми доставят авторите, които оставят достатъчно дупки (да използвам термина на Изер от много отдавнашните си лекции по съвременна хинди литература, ако изобщо си го спомням правилно), които да запълвам сама. Късият жанр е идеален за това, защото по необходимост представя цели животи, характери и философии в няколко щриха и една стиска детайли, всичко останало е поле на загатвания, което мога да попълня сама. Деветте разказа правят това по изключително елегантен и подканящ начин.

Много ми допада и малко чалнатото, свежо и нежно към обекта си чувство за хумор на Селинджър, използвано щедро във всички разкази, но най-вече в „Синия период на де Домие-Смит“, където героят се отнася с очарователна и интелигентна самоирония към състоянието си на младини и то без да прибягва до присмех или необходимост да се разграничи от мислите и страстите на по-младото си аз. Искам да подчертая отново качеството на превода, защото хуморът, дори в най-тънките моменти, е съхранен напълно.

Теми, които намирам из разказите – отчуждение, неувереност, самота, смърт (много последователен мотив), необходимостта от духовност, от свързване с другите човешки същества, разочарование от обещанията на благоденствието в средната класа, смирение, психическите заболявания и ефектът, който имат върху човешката душа и мястото на човека в общността му. Четох, че Селинджър е бил силно засегнат от преживяванията си като войник във Втората световна война, и е изследвал темата чрез писането си. Това, което се случва със Сиймор в „Идеален ден за лов на рибка-бананка“, за съжаление се случва постоянно в САЩ с много ветерани от различните войни, които страната води през десетилетията, до ден-днешен.

Много любопитно е предаването на Източни религиозно-философски идеи с помощта на традиционни Западни религиозни образи – ябълката и Адам в „Теди“ и Христовият образ в „В навечерието на войната с ескимосите“ и „Теди“ например, използвани да илюстрират идеята за ненасилието, интуитивното познание, необвързаността с материалния свят и Абсолюта. Тези идеи явно са били добре познати на Селинджър, т.е. не е поредният запленен от „екзотичната“ философия на Индия, който възторжено я обяснява на други западняци, полуразбрана и с парадоксално чувство на просветеност. Аз лично не обичам особено да чета преразкази на индийски философски концепции в западна художествена литература, но тук не ме дразнят толкова. Може би и защото великолепното литературно качество на разказите тотално засенчва дребните ми възражения срещу похватите за предаване на търсените послания.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s