Ревю: „Ана Дюлгерова“ от Яна Язова и „Яна Язова: проклятието на дарбата“ от Петър Величков

Реших да публикувам тук повечето ревюта на български произведения, които съм написала, откакто имам Goodreads. Използвам „ревю“ условно, повечето са кратки впечатления от книгите веднага след прочита им без претенции за дълбочина или критическа амбиция.

***

„Ана Дюлгерова“ от Яна Язова (роман, 1936)

Сюжетът е прост: явно страдащо от депресия провинциално момиче се влюбва безумно в световноизвестен музикант и открива смисъла на живота. Почти всичко в описанията на чувствата й и начина, по който се трансформира заради тази среща и тази любов, звучи много автентично, макар и предадено с прекомерно сантиментален език (според мен). През моите очи на човек от 21 век драмата изглежда малко измислена, но вероятно през 30те години на миналия век тези обстоятелства са били предостатъчни да я предизвикат.

18490077

Особено много оценявам това, че въпреки че двамата имат само 2 дни заедно, на тези два дни е отделено много място и са запълнени с дълги и сериозни разговори. Такава внезапна любов рядко се ражда от любезности и разговори за времето. А те имат и друга функция: освен че предоставят задоволителна основа за зараждането на чувства между двамата, те внасят допълнителен тематичен слой в романа, който е политически, смел в желанието си да дефинира съвременността на авторката и искрено, запалено ангажиран. След тези пасажи се избистря и цялостния идеологически замисъл на творбата.

Стилът е неравен и поради това на места е трудно да се следи действието. Но все пак романът е писан, когато писателката е на 23 години, така че това не е отражение на таланта й.

Любовната история между Ана и Дионисов съдържа някои много осветляващи (макар и напълно непреднамерени, сигурна съм) обяснения за това как двайсетинагодишни жени биват завлечени в „романси“ с гнусни старци. Например тези цитати: „Ана въздъхна. Чувстваше се като жена, като нещо скъпоценно и нежно, към което се протяга ръката на голям и силен мъж“. Желанието да получиш признание, че си жена, а не момиченце, е особено силно в тийнейджърските години и изобщо в началото на младостта, когато още нямаш житейски или романтичен опит. Също: „Усмивката на горда и обичана жена засвети по лицето й“; „Хем страдаше, хем беше горда, че и тя има някакво значение вече“ и „Че Марга се задоволява с бъбривите хлапаци и слуша любовни думи от едно дрипаво момче. […] А Ана беше влюбена и беше обичана от най-големия човек.“

Също доста типичен (и според мен доста манипулативен) е езикът, който използва възрастният мъж: „Ти не знаеш какво правиш с мене! […] Това е тъй сладко!“; „Това е извън силите ми, Ана!“ и „Ана, чувствам се много, страшно слаб, за да не те взема, когато ти ще бъдеш вече тука. Можеш ли да разбереш това? Пощади и мене, и себе си…“

Застаряващите мъже много искат да си мислят, че става въпрос за някакъв еволюционен закон, но както е с почти всичко в междуличностните отношения, става въпрос за чиста соцализация. Просто жените са социализирани (и преди, и сега) да търсят мъжкото одобрение като висша форма на валидация на тяхната стойност като жени на второ място хора; затова и най-голям успех имат мъжете с най-голямо социално влияние: колкото по-надалеч се чува гласът на един мъж, толкова по-голяма социална стойност има неговото одобрение.

(септември 2013)

***

„Проклятието на дарбата“ от Петър Величков (журналистическо разследване, 2007)

Интересът ми към Яна Язова започна в детството, когато намерих „Левски“ сред книгите на село. По-късно се чудих защо тази авторка не се изучава в училище, предвид обсесията на началното, основото и средното образование с патриотизма и в частност с Възраждането. След това се сетих, че то жени изобщо не се изучават в училище. Само че причините тук се оказват много и тази книга ги разкрива – бих казала по изключително увлекателен начин, но мисля, че увлекателността се дължи изцяло на самата история на Яна Язова, която съдържа в щедри дози драма, любов, трагика, мистерия, смърт и възкресение, съспенс, надбягване с времето и борба с мощни и известни противници. Нейният живот е ненаписан роман, както започва биографията на писателката, събрана от журналиста Петър Величков. Петте звезди са в немалка степен и за тази невероятна увлекателност – повечето романи, които чета напоследък, не са и на една десета толкова вълнуващи, колкото това документално изследване: на повече от едно място оставах с отворена уста и не можех да спра да говоря за живота на Язова с всички, които търпяха да ме слушат.

17613439

Книгата не е без недостатъци: има повече от допустимото, според мен, печатни грешки, историята на много места прескача години напред и назад без основателна причина, което много обърква, още повече, че на доста места годините дори не са споменати и трябва да се прелиства назад, за да се свери с предното място, в който съответната случка е била спомената, мисълта на автора изглежда разхвърляна на места, можеше да има повече цитирани документи и произведения (въпреки че книгата е много богата на цитати) и литературният анализ не е много добър (което е разбираемо, авторът не е литературовед). Но историята на Яна Язова и на въщането й в пантеона на българските писатели в последния момент преди окончателно да бъде изтрита от литературната ни история са толкова интересни, толкова невероятни и толкова важни и осветляващи за нашата история – не само литературната, а и историята на българския народ и политика през 20-ти век – че всяка оценка под 5 би била несправедливост според мен. Освен това, както споменах, с тази книга си прекарах по-добре и преживях повече литературни вълнения, отколкото с доста художествени произведения.

Безкрайно благодарна съм на г-н Величков, че е издирил и спасил ръкописите на трилогията „Балкани“, възстановявайки по този начин Язова на полагащото й се място в литературната ни история и запълвайки една (от веорятно твърде много) дупки в развитието на българската литература. Аз лично смятам това дело за абсолютно неоценимо не само за нея, но и за по-доброто ни самопознание като народ.

(септември 2013)

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s