Ревю: „Българчето от Аляска“ от Деян Енев

Реших да публикувам тук повечето ревюта на български произведения, които съм написала, откакто имам Goodreads. Използвам „ревю“ условно, повечето са кратки впечатления от книгите веднага след прочита им без претенции за дълбочина или критическа амбиция.

***

Деян Енев е любимият ми съвременен български писател, но тези разкази са много далеч от обичайното му ниво. Целият тон на сборника е носталгично-сантиментален с много малко оправдания, като спомените на пийнал човек на средна възраст, който е убеден, че всичко едно време е било по-хубаво, по-смислено, по-извисено, докато истината е, че просто е бил по-млад.

13445334

Първата част се състои от разкази, оплакващи бездуховността в съвременния свят с елементарни опозиионни двойки, поднесени очебийно и недвусмислено: минало-настояще, нищета-богатство, книги-други забавления, като първите са идеализирани, а вторите – демонизирани. Място за нюанс почти не е оставено; тонът на много места е направо назидателен. Противопоставянето се натрива в носа на читателя и на лексикално ниво: сградите от миналото са „къщички“, съвременните са „билдинги“ например. Хората, които живеят в къщичките, са духовно извисени, смирени, добри хора, поякога със свръхестествен елемент от религиозно естество; хората, които правят билдингите или парите, са бездуховни, низки, безлични сборни образи на „новото“ време, което е унищожило всичко възвишено и обожествява материалното. Жените са или хубави, богати и зли, или изхабени, бедни и добри (и понякога бити, за допълнителен мелодраматичен щрих). Споменаването на жена в разказите му рядко минава без някаква осъдителна забележка за външния й вид или (предполагаемата й) меркантилност. Младите хора от миналото са жизнени, добри (редят се на опашки за книги, искат да учат, ходят на поклонение при писатели), младите хора от настоящето са безлични меркантили (приличат на фолкпевици, бият майките си, не знаят кой е Яворов). И когато си мислиш, че по-очевидно няма как да стане, в един от разказите Енев изтипосва простата си концепция в прав текст: „Социализмът е лош за живота, капитализмът – за душата“. Аз съм заклет анти-капиталист по идеология и дори на мен това ми идва твърде тромаво и очевидно.

Пронизителният вопъл за загубата на духовния път в днешния свят и днешното поколение на моменти стига до алармизъм, доста явно в разказа (от послената част на сборника. „Софийски разкази“) с момичето, което не знае кой е Яворов, защото той съдържа документално обяснение за създаването му, от което става ясно, че в реалната ситуация момичето дори не е било попитано дали знае кой е Яворов; този измислен детайл е добавен с цел по-тягостен контраст между преди-сега, тъй като името на момичето е Лора. Тоест дори в самия сборник безпътието на днешната младеж е изобличено като силно фикционализирано. Този разказ може да се похвали и с достойната за прогимназист опозиция горе (Яворов на своя пиедестал) – долу (момичето в клек-магазина на нивото на тротоара).

Почти всички разкази имат общо взето един сюжет: героят губи препитанието и/или жилището си, остава ограбен пред зъл хищнически свят, който му отнема полагаемото. Но вместо на мирова скръб и открехване на вратата пред въпросите за доброто, злото, божественото и човешкото, ефектът е на леко дразнеща патетика, основана на елементарна носталгия към времената, когато човек е по-млад, по-сит и с повече надежда.

Последната част, „Софийски разкази“, дори не са разкази, а просто спомени. Силно усещане за набързо събрани текстове, някои дори са документални с оскъдно авторово участие дори в количествено отношение, почти никакво от гледна точка на сюжет или дори идея.

В един-два разказа проблясва писателският гений, заради който „Господи, помилуй“ ми е една от най-любимите книги на всички времена: неочакван и на вид незначителен обрат, който обаче прокарва идеята на целия разказ; случаен детайл, който изглежда не на място, но удря мощно без видима причина; чудат, но жив диалог, в който прозират истини за света и човешката душа; умело инжектиран свръхестествен елемент; леко абсурдна мотивация на героите ала Даниил Хармс. Но в този сборник тези бисери са твърде малко.

А текстът на задната корица от Калин Терзийски е черешката на тази блудкава торта.

(август 2013)

Реклами

1 thought on “Ревю: „Българчето от Аляска“ от Деян Енев

  1. Pingback: Ревю: „Гризли“ от Деян Енев | Slightly Critical

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s