Ревю: Три книги от Павел Вежинов

Реших да публикувам тук повечето ревюта на български произведения, които съм написала, откакто имам Goodreads. Използвам „ревю“ условно, повечето са кратки впечатления от книгите веднага след прочита им без претенции за дълбочина или критическа амбиция.

Започвам с Павел Вежинов; публикувала съм още едно ревю на негова книга тук: „Бариерата“

***

Синият залез (роман, 1947)

18590110

Теми, засегнати или споменати в този роман: любов, мистерия с убийство, изневяра, наркозависимост и наркотрафик, контрабанда с произведения на изкуството, педофилия, хомосексуалност, класово разделение, ВСВ, антисемитизъм, философия, кръвосмешение, проституция. За някои само е намекнато, но някои са поразвити в известна дълбочина, особено философската и мистерията, която заемя цялата втора част на романа и е нелошо изградена и разкрита. Образите са ярки, диалогът е великолепен и всеки герой има ясно различим, отличителен глас, езикът е жив, описанията са висш пилотаж в това позабравено изкуство. Само че си личи, че много млад човек я е писал: по тематичното многообразие и свръхоптимистичния тон, преминаващ през цялата книга. Личи си обаче и бъдещият Павел Вежинов, който явно е роден писател. Ако не беше увличащият стил и силният разказвачески талант, едва ли щеше да е толкова лесно да се прочете, защото книгата може спокойно да се олекне с около 30% след редакторска намеса.

П.П. Не вярвайте на анотацията за „знойните“ еротични сцени. Всичко е много евфемистично и елиптично написано, въпреки че сексуалният акт е обект на открито делово обсъждане на не едно място във втората част на книгата. Изобщо любовната част ми се стори слаба, но Вежинов като цяло не може да се похвали с кой знае колко силни женски образи или любовни сюжети от това, което съм чела.

(юни 2014)

***

Малки семейни хроники (роман, 1979)

17252131

Този роман е апотеоз на българския мъж от близкото минало (и за жалост в голяма степен и настояще): впиянчен мухльо, който си въобразява, че е я Пикасо, я Бертолучи, и прекарва живота си по кръчмите и улиците, докато жените в живота му – съпруги, любовници, сестри и лели – го хранят, къпят, перат и галят по главата, докато той плава в илюзията на своята възвишеност като пластмасова бутилка в блато.

Няма да ме откаже от Вежинов, но доста охлади ентусиазма ми. „Везни“ също е пълен с малоумни проникновения относно жените, но поне има динамика и сюжет, и солидна психологизация на главния персонаж, тук и толкова няма.

(март 2013)

***

Бариерата. Белият гущер. Езерното момче (три повести, 1987)

11014

Тематичната връзка между трите повести е въображението и доколко то е свободно и доколко е потискано в обществото; и какви са последствията от унищожаването/липсата му. Най-директно разработена е темата в „Езерното момче“, най-интересно в „Белият гущер“. Лесно проследима е метафориката на небето (често отразено във вода, която повтаря и необятността му със своита тайнствени глъбини) и всичко хвърчащо, отново дублирано от водната фауна. Хареса ми това, че авторът не спестява критиките си (които звучат сериозно и искрено) към обществото, в което живее, както и отвореният поглед към концепцията за психично заболяване и как дефиницията ѝ може да се начертава и преначертава според ценностите на епохата и мястото. Малко неочаквана прогресивност за ’70те години в България, макар че кой знае, може тогава да е имало повече разбиране, отколкото сега.

(април 2015)

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s