Ревю: „Чифликът край границата“ от Йордан Йовков

Реших да публикувам тук повечето ревюта на български произведения, които съм написала, откакто имам Goodreads. Използвам „ревю“ условно, повечето са кратки впечатления от книгите веднага след прочита им без претенции за дълбочина или критическа амбиция.

***

Разказ за кратка любов, прекратена от Септемврийското въстание. Въстанието е само фон, с него повествованието не се занимава.

20741762

Хареса ми как в историята на Нона е заложена историята на майка й като съдба или генетичен код и решението да остане мистерия какво точно се е случило с нея само допринася за пълнотата на нонината история.

Йовков е разбира се майстор на природните описания – нещо, смятано за демоде в днешно време май – и ми беше много освежаващо да чета отново щедри, плътни, изразителни думи за природните явления, флората, фауната и техните закономерности и странности, беше малко като да се върна на село в детството си, като случайно намиране на забравена тедрадка от едно време.

Накрая плаках като бебе. Има нещо убийствено в начина, по който се пише за смъртта в българската литература – все едно не е на страниците, а можеш да почувстваш загубата в действителния свят.

(февруари 2014)

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s