Ревю: „Възмущение“ от Филип Рот (Philip Roth)

В началото ми беше скучно, но за радост авторът изостави умозренията относно тегобата на сините топки и прострените на няколко страници метафизични философствания за естеството на отвъдното и се зае със сюжета. За толкова къс роман оставя забележително чувство за удовлетворение след прочитане, все едно съм прочела много по-дълга книга – умението да развие убедителни персонажи и да започне и завърши няколко тематични нишки на 150 страници е забележително.

17930201

Отначало реших, че книгата е за оцеляването във враждебна среда – за несигурността, когато излизаш от световен катаклизъм и живееш в нов период на война, а всичко наоколо ти се променя – не само защото порастваш и навлизаш в света, но и защото в разтърсения от жестокости с незапомнен мащаб свят се долавят признаците на социални промени, на нещо ново и неизвестно. Книгата е пропита с чувство за нестабилност, граничещо с параноя – Маркъс сякаш го прихваща от баща си, улегналият човек, който не успява да понесе мисълта за възможната гибел на сина си в този внезапно враждебен и непознат свят. Маркъс постепенно затъва в същото състояние, плашейки се и от сянката си, и във всяко най-малко събитие или дума вижда повод да бъде изключен от колежа, пратен в Корея като редник и убит. Всичко това звучи абсурдно преувеличено, защото кой изхвърля студенти само защото не си харесват съквартирантите или си позволяват да имат собствено мнение и да го заявят разпалено пред декана? Иронично обаче точно това се случва. От тази гледна точка романът има структура на self-fulfilling prophecy или класическа трагедия – накрая Маркъс и баща му си докарват сами, със собствените си паникьосани действия, това, от което най-много се страхуват – и което можеха да избегнат, ако не бяха обсебени от него денонощно, до степен, която не им оставя място за нищо друго. Накрая и двамата се оказват прави, но не защото правилно са преценили рисковете и са предвидили опасността, а защото в своя маниакален страх да не се случи те го предизвикват – паниката ги заслепява и ги тласва право към онова, от което толкова се боят, като някаква бездна с необяснимо привличане или познатата алегория за молеца и пламъка.

След това се появи недвусмислено заявената критика към ограниченията в социалния и личния живот, наложени от нерационални, но дълбоко окопани еснафски представи за нравственост и благоприличие. Това е доста предъвкана тема, но по принцип Великите Бели Мъже имат тесен набор от Сериозни Теми, защото на върха на социалната хранителна верига няма кой знае колко несправедливости, за които можеш да пишеш от първа ръка.

Та по тази тема, въпреки че съм съгласна, че точно тези ограничения са необосновани, неестествени и в крайна сметка вредни за психиката, смятам, че да им се приписват такива апокалиптични последици по толкова категоричен начин е неточно и малко алармистко. Например щурмът в женските общежития: в романа ясно се вижда, че причината за това избухване е репресията на забраните – но ако погледнем какво се случва в американските кампуси в днешно време, когато няма никакви забрани и ограничения за движението на студентите от двата пола, ще видим, че явно това поведение се корени в нещо друго или поне в нещо повече. Там е работата, че като мъж, при това привилегирован бял мъж (а в 21 век евреите в САЩ са си бели от гледна точка на социално третиране), има доста слепи петна, когато става дума за агресивни актове срещу непривилегировани групи – не вижда цялата картина, защото не знае каква е гледката от другата страна. Защото Филип Рот няма този опит. Той не е спал в общежитие, пазено с пушки, при вечерен час 20:00, защото на мъжете не може да се има доверие да уважават състудентките си. Не се страхувал да се съблече в собствената си стая, защото няма завеси, а в отсрещния блок е пълно с мъже с бинокли. Не се е примирявал, че сексуалното посегателство е част от пътя до университета, защото в автобуса се возят опипвачи точно защото знаят, че е пълен със студентки. Не му се е налагало да ходи на лекции с изнасилвача си, защото знае, че никой няма да му повярва. Жените днес, в 21 век, не през 1951 година, продължават да преживяват тези неща и да ги приемат за част от студентството си, въпреки че никой не ограничава мъжете да общуват с тях по какъвто начин пожелаят. И доста ме ядоса това използване от негова страна на проблем, който се случва почти изключително на жени – тази липса на чувство за сигурност на всяко обществено място, защото не знаеш дали мъжете там уважават правото ти да го заемаш, – за да илюстрира съвсем различен проблем – безсмислените социални ограничения, лицемерно оправдавани с благочестива набожност. Защото ми е писнало за проблемите на жените да не се говори, ако се говори, да не се смятат за универсален проблем, а някакъв частен случай, или, като в този случай, да се използват като оръжие в някаква друга борба, в която жертвите и каузата са мъже.акто се вижда от рейтинга ми, това не ми попречи да оценя романа по литературните му достойнства, но исках да го кажа, защото го смятам за много важно и защото изобщо не се говори достатъчно за това извън тесни феминистки пространства. Малко абсурдно ми беше да чета речта на ректора, който напълно еднозначно е обрисуван (макар и с 1-2 щриха) като Лошия, и да кимам в съгласие, защото независимо колко несправедливи са забраните и принудите към колежаните, те не могат да оправдаят плашенето на състудентките им, унищожаването на вещите им и кристално красноречивото „заграбване“ на бельото им, което след това бива подиграно и омазано в сперма в ясен като бял ден символ на доминация. За мен, като жена, която има опит от първа ръка с подобни действия, това просто не може да бъде оправдано с нищо, а използването му като пример за печална последица от опресията над свободното движение и свободната мисъл на младите мъже за мен е не само неточно, но и доста нахално.

Накрая започна да ми се струва, че романът разглежда темата за относителните роли на случайността и закономерността в развитието на събитията. Например, Маркъс се страхува, че откритият му бунт ще сложи край на образованието му и ще го прати на война; в крайна сметка това се случва заради тайния му опит да избегне това, срещу което се бунтува, който му беше представен като рутинно и напълно безопасно действие.

В крайна сметка романът е за всички тези неща и накрая не дава готови изводи, а подхвърля възможни посоки на интерпретация и те оставя да си ги следваш. Дали случилото се е било неизбежно? Дали бащата на Маркъс и след това самият Маркъс са го предвидили с особена чувствителност за духа на времето? Дали сами са го предизвикали с прекомерната си обсебеност? Дали причината за всичко е систематичното потискане на социалното, интелектуално и емоционално развитие на колежаните, или е случайно следствие от поредица от съвсем обикновени, незначителни наглед ежедневни решения? Кои страхове на Маркъс са основателни и кои са абсурдни? Това, че през няколко реда вдигах глава да си задавам подобни въпроси и да търся отговори и подсказки в структурата на романа и в използвания език, е основанието за 4-те звезди. Обичам като чета, да се налага да мисля.

Реклами

2 thoughts on “Ревю: „Възмущение“ от Филип Рот (Philip Roth)

  1. „но по принцип Великите Бели Мъже имат тесен набор от Сериозни Теми, защото на върха на социалната хранителна верига няма кой знае колко несправедливости, за които можеш да пишеш от първа ръка.“

    любима част от ревюто, разсмях се от сърце 😀 толкова е вярно!
    много се радвам, че открих този блог! чудесно е да чета рецензии на български език и написани от българи, които се фокусират както върху литературната стойност на дадено произведение, така и върху теми като половите норми, обществените възприятия и социалните привилегии. вмъкнатата феминистична критика в доста от рецензиите пък ми изпълваше душата. ще следя с интерес! 🙂

    ps. „Защото ми е писнало за проблемите на жените да не се говори, ако се говори, да не се смятат за универсален проблем, а някакъв частен случай, или, като в този случай, да се използват като оръжие в някаква друга борба, в която жертвите и каузата са мъже.“
    да. да. да. по дяволите, да!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s