За предварителните знания за книгите

В детството и девичеството си нямах понятие за разделения в литературата. За мен книгите бяха книги – възможности за четене на истории – и толкова. В съзнанието ми нямаше понятия за висока и ниска литература, за жанрове, за детски книги и книги за възрастни – всичко беше едно и аз четях, каквото ми попаднеше в ръцете, или каквото чувах да се споменава в училище или в други книги. И мисля, че точно затова минах толкова плавно от тийн романи и Джаки Колинс към Вирджиния Улф и Уилям Фокнър и извлякох огромно удоволствие от всичките – защото нямах предварителна присъда в главата си за нито една от тях, следователно нямах и очаквания как трябва да ми подейства книгата или по какъв код трябва да я чета и разбирам. Четях единствено от любопитство, без особен подбор, защото ми се четеше някаква история. Чудя се дали това в голяма степен изгубено днес лесно удоволствие от четенето на каквото и да е не се дължи на твърде много предварителна информация, която имам за всяка книга – един вид преграда пред мен и книгата, която опосредства запознаването ни.

От друга страна литературознанието и литературният анализ са ми най-любимите неща на света и това го разбрах още в първия си час по литература в гимназията. Да научавам за историята на литературата, жанровете, развитието на критиката, интертекстуалността, кодовете на заглавията и т.н. беше страхотно удоволствие и прозорец към лично интелектуално израстване за мен…

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s