Ревю: Закуска в „Тифани“ от Труман Капоти

Още един неуместно романтизиран образ. Присети ме за „Лолита“. Не съм гледала филма и преди да прочета книгата имах само впечатленията, създадени от обща култура (всеки има идея какво е „Закуска в „Тифани“ и коя е Холи Голайтли) – за светско момиче, фриволно, емоционално, весело, търсещо любовта, изобщо символ на модерна романтика.

9632114

Холи в книгата изобщо не ми остави такова впечатление. Точно обратното – точно като Лолита, за мен тя е трагичен образ, който иронично (и доста показателно за културните кодове, с които тълкуваме историите си) е популярно разчетен като романтичен. Холи е сираче, преживяло почти смъртоносен глад някъде около Голямата депресия в САЩ, а след това child bride, т.е. жертва на екплоатация от страна на много по-възрастен мъж, от когото зависи оцеляването й. Романът не оставя никакво съмнение, че осъжда този акт – когато разказвачът вижда снимката преди да знае кой е на нея, той ясно заявява, че на нея има само деца, плюс Док Голайтли, което е просто излагане на реалността, преди да ни бъдат представени гледните точки на Док и на самата Холи. Холи постоянно, почти параноично, бяга към свободата – не се обвързва с нищо, дори с елементарни удобства като мебели, отказва дори да даде име на котарака, защото не го смята за свой; не иска да се обвърже с никакъв вид договор, дори той да значи слава и богатства; мрази клетките, дори да са антикварна ценност, обича да язди и нарича себе си „пътничка“. Холи освен това явно страда от някакво психично разстройство, най-вероятно депресия – дори заглавието се отнася до този факт, защото „Тифани“ е самотерапия за „лошите чернилки“, както тя нарича периодите на интензивна тъга, която нищо не може да разсее. От една заровена в дълъг монолог реплика изскача стряскащият факт, че е била жертва на сексуално насилие като дете, още преди да се омъжи за Док на четиринайсетгодишна възраст. Макар че е много търсена и за нея има постоянно съобщения, което е първото нещо, което научаваме за нея в повествованието, когато накрая се озовава в ситуация, в която има нужда от помощ, почти всичките й приятели я изоставят, включително мъжът, който уж я обичаше и който щеше да е баща на детето й.

И така, тази млада жена, преживяла глад и несигурност, сексуално насилие и експлоатация в детството си, вероятно страдаща от депресия, загубила брат си (единственият човек, за когото говори с искрена топлота), явно невярваща вече във възможността за реална връзка между хората, a готова да се примири с мъж, който не смърди чак толкова на плъх, вечно бягаща към абсолютната свобода някакси е успяла да стане попкултурен символ на модерна женственост, на момиче-мечта, което да вдъхновява мъжа до себе си със своя дух, лека смахнатост и щури хрумвания. За мен това е тъжно и иронично свидетелство за това какво (и кого) приоритизира нашата култура в хетеросексуалните отношения и за какво изобщо не се сеща. И аз като разказвача се надявам, че Холи в крайна сметка е намерила своя дом.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s