Класиката не е продукт на „времето“

Не знам защо е толкова популярно схващането, че някаква абстракция като „времето“ решава кой е велик творец. Това се решава от съвсем конкретни хора – авторитетите в съответния период, от които зависи кой ще бъде издаван, преиздаван, включен в литературни обзори на съответното десетилетие или век, включен в сборници и справочници и накрая в учебната програма, откъдето става класик и име, известно на всички – дори на тези, които спират да четат след университета, но после имат много важни мнения за това кой заслужава да се нарича класик и кой не. Като си направим труда да се замислим какви са били тези авторитети през по-голямата част от историята, ще си отговорим на въпроса защо автори, които не са бели мъже (и предимно заможни бели мъже, впрочем!), започват редовно да намират признание и място в библиотеките с втори и трети издания едва през 20ти век.

Ето един линк, който го обяснява много добре: Women’s Writing and the Seelctive Tradition

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s