Ревю: „Гризли“ от Деян Енев

27973636

Най-добрите разкази на Деян Енев са тези, които не се занимават с носталгията по загубеното време и забравените хора. Когато е освободено от мъглата на сантименталната жалейка по личните загуби, писането му е ясно и остро като бръснач, и едно от най-добрите неща, които съм чела на български. Например „Мухата“ и разказът за съня за Бродуей като асансьор от „Господи, помилуй“. За съжаление в този сборник от 36 микро разказа (повечето са под две страници на дължина; два са всъщност дегизирани стихотворения) разказите от този тип са изключение. Повечето са охудожествени истински истории (някои дори се появяват по два пъти, в различни разкази) с една доминираща тема – тъгата по отминалото време, в което е имало надежда. В началото ги четох по един разказ на ден, отгръщайки на случайно място в книгата, и ми въздействаха повече, отколкото когато започнах да чета наред, защото наситеното в тях отчаяние много ми натежа. Не мога да обясня защо, но този сборник ми хареса много повече от Българчето от Аляска въпреки тематичната приемственост. Не знам дали е защото аз самата съм станала неусетно по-сантиментална, или защото в „Гризли“ патосът от бездушието на съвремието и безвъзвратната загуба на ценностите на миналото са по-премерени и размесени с повече собствено литературни качества, но мисля, че е по-скоро второто.

Мисля, че героят на един от разказите (който се споменава и в още един разказ) е писателят Георги Божинов.

Най-много ми харесаха „Зара“ и „Прилепът“.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s