СФФ: „Следи“ от Агниешка Холанд

Както каза самата Холанд секунди преди да започне прожекцията, „Филмът е странен“.

Първо, макар и в общ план далеч не най-впечатляващо, този филм съдържа сцена на стари хора, които се забавляват. За колко такива сцени можете да се сетите? И нямам предвид старчески забавления с карти и чай, имам предвид лагерен огън, пеене на The House of the Rising Sun на пияна глава, марихуана и секс. Дори само заради тази къса сцена филмът е забележителен.

По описанието на самата Холанд, дадено под натиска на хората, които искат да знаят какво ще финансират, филмът е „анархистки, феминистки, екологичен трилър“. Всъщност малко повече от екологичен – тя споменава, че я обвиняват в екотероризъм. И честно казано, не без основание, ако съдим само по този филм. Без да издавам важни детайли, основната тематична ос е отношението на човека към животните, прокарана през идеите за лова и бракониерството, експлоатацията на животинските ресурси и естествознанието. Динамиката на отношенията човек-природа е дублирана в социалната динамика на силно разслоеното общество – страхът на животните се оглежда в безпомощността (и безгласността – полицаите не успяват дори да й запомнят името) на главната героиня пред властите, бракониерството отглася и израства от корупцията, клетките и капаните се повтарят в публичния дом и наетото магазинче на държанката. Политическата позиция на филма е недвусмислена и поднесена с хладна увереност – в контраст с шеметните завои на действието през неочаквани срещи, мистериозни следи, любовни подсюжети и растящ гняв срещу безнаказаността.

Филмът преминава презглава през художествени похвати, заети от приказката, мистерията с неразкрити убийства, трилъра, комедията и драмата, насищайки екранното пространство със сумрачни гори и стаи, мъгли, остроумен диалог, зловещи карнавални маски и близки кадри на диви животни. Трудно е човек да не се сети за Баба Яга или Червената шапчица в така изградената естетика. И наистина, малко преди кулминацията на филма е състои маскен бал, на който главната героиня, Душейко, и един от ухажорите й пристигат съответно като вълка и Червената шапчица. Сцената, в която тя се навежда да повдигне човек от земята, и муцуната на вълчия костюм изплува в неестествената бяла светлина на фаровете като пастта на надвесен на жертвата си звяр, е сборна точка на всички повествователни и тематични нишки, които хвърля филмът.

Кинематографията е божествена.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s