СФФ: „Белгийският крал“

Филмът, избран да открие София Филм Фест 21, е вяло, неоригинално рециклиране на познатия сюжет за скучния цивилизован човек, който открива заровената си спонтанност под животворното влияние на примитивния човек, който е по-близо до природата, до естественото, каквото и да значи това. В случая примитивният човек е от Балканите и в частност България, което прави избора на филма толкова по-тъжен. Обидното отношение към нашия регион, подчертано от необяснимото решение да се превърне в портал към 80те години на ХХ век, където няма телефони, интернет и коли, произведени след 85-та година, е толкова стържещо, че се учудвам как сценаристите и режисьорите не са го доловили – да не говорим за българските продуценти. Всъщност тук надушвам прекомерно ентусиазираната намеса на някой български консултант – в нашето кино все пак „изостаналостта“ на Родината спрямо фетишизирания Запад е основна фиксация и източник на артистична тежест вече почти 3 десетилетия. Досадната, но много популярна склонност към екзотизация на всичко не-Западно (и следователно не-нормативно) без цел и послание, просто като зрелище, се проявява както в по-скоро приятното земно присъствие народните певици и носиите им, така и в оставената без никакво обяснение поява на кукери през август. За подсилване на дехуманизиращия ефект на „благородния дивак“/“магическия негър“ не са пожалени и хората с увреждания – произведени са две слепи деца, които служат да придвижат духовната трансформация на официозния, студен монарх. Едното дете поне има реплика, за пообиране на срама.

Филмът е не само неоригинален и доволно клиширан – той е направен видимо без убеждение. Протяжен, осеян с безцелни сцени и реплики, с препратки към по-зрелищните моменти от историята на Балканите без връзка с логиката на повествованието, с претъркани от преупотреба комедийни похвати. Избраният стил – mockumentary – можеше да бъде използван много по-ефикасно за целите на вътрешното развитие на персонажите, но вместо това служи за извинение в сюжета да се набутат напълно излишните лични демони и прозрачни самохвалства на режисьора (героя режисьор, не режисьора на филма).

Прожекцията ми остави неприятен дъх на смесица от самоомраза и самодоволство от източно-западната колаборация, с която липсва взаимно уважение и дори взаимно разбиране – в пълна противоположност на явно търсения ефект на единство, заедност, интеграция.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s