„Дърводелецът“ от Деян Енев

36664148Вече не мога да обясня какво толкова ми харесва в прозата на Деян Енев. Но тези разкази по някакъв тайнствен начин ми говорят. На един ревах с глас – а дори не беше трагичен, точно обратното, едва се класира за дефиницията на разказ дори, страница и половина очерк на едно неопознато, виждано през прозорците съседско семейство. Едва се успокоих. Сега като се сещам, пак ми се насълзяват очите. Мистификация. Може би има нещо в неговия поглед към света, което резонира с моя и го пронизва право през средата. От литературна гледна точка, освен че авторът е отличен разказвач с очевидно обработен собствен стил, който е художествено мощен и същевременно ненатраплив, разказите не са нищо особено. Някои дори не са разкази, а леко охудожествени спомени, впечатления, очерци на банални мигове от живота на незабележими с нищо хора. Бих ги определила като репортажи за маловажното. И все пак това, което пише на задната корица, е вярно – някак си те са наситени с епика, която остро липсва в съвременния български роман. Не можех да се откъсна от книгата, четях разказ след разказ и се потопявах в атмосферата им по начин, който много рядко постигам с четенето тези дни.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s