Ревю: „Следващия път огън“ от Джеймс Болдуин

I’ve been reading political texts for over a decade and I’m keenly interested in politics and social justice, but I’d never read anything quite as illuminating and original as this little book. My edition is only 50 pages long so maybe it contained only one of the two parts that The Fire Next Time is supposed to be split in, but what an intellectual punch it packs. Baldwin looks at race relations in the US boldly, accusingly, without illusions or conciliatory lies, yet with powerful compassion. He strips the Western white establishment bare, shining a harsh light on all its sins, vanities, fears, and pathetic self-deception, sparing no embarrassing detail. He is direct in describing the crimes of white Christiandom and juxtaposing them to the spectacular lie about its moral and civilisational superiority. He doesn’t flinch when he lists the horrors and indignities his own people, African-Americans, have been methodically subjected to for over 500 years by the white population working consistently to safeguard, to deify its power. Yet all of this is absolutely devoid of resentment. It’s quite remarkable and I’d never seen that before. My edition is a Bulgarian translation so I’ll quote in Bulgarian from it (in a bit, have to work now).

„Човек никога не би могъл да се пребори с обстоятелствата само с труд и спестовност; всъщност, ако разчиташе единствено на труда си, едва ли би имал какво да пести. Освен това отношението на обществото дори към най-преуспелите чернокожи доказваше, че за да е свободен, на човек от нашата раса му бе нужно нещо повече от банкова сметка. Нужна му бе ръчка, лост, някаква средство за всяване на страх.“

„аз лично не познавам много негри, които жадуват да бъдат „приети“ от белите, още по-малко – да бъдат обичани от тях; те, черните, просто не искат да бъдат бити по главата от белите всеки миг от краткия ни престой на тази планета. Белите в тази страна ще трябва да положат немалко усилия, докато се научат да се уважават и обичат помежду си, а постигнат ли това – което няма да стане утре, а може би и никога, – негърският проблем ще е престанал да съществува, тъй като няма вече да има нужда от него.“

„негърът с горчивия си опит от света на белите в никакъв случай не може да изгради в себе си уважение към нормите, според които белите твърдят, че живеят. Собственото му положение е неоспоримо доказателство, че белите не живеят според тези норми.“

„Белите, които са заграбили свободата на черните и с всеки час увеличават печалбите си за сметка на тази кражба, нямат морални основания, на които да се опрат. Те имат съдии, съдебни заседатели, пушки, закони – с една дума, имат власт. Ала това е престъпна власт, от която трябва да се боиш, но не и да уважаваш, затова си в пълното си право и да я мамиш по всички възможни начини.“

„Разпространяването на Евангелието – независимо от подбудите, искреността и героизма на отделните мисионери – всъщност е било незаменимо оправдание за забиване на собственото родно знаме над нови територии. Свещениците, монахините и учителите са спомогнали да се утвърди и освети властта“

„Самата християнска църква […] е освещавала, ликувайки, завоеванията на знамето и е насърчавала, макар и не открито, вярата, че тези завоевания, а оттам и относителното благополучие на западните държави, са доказателство за божието покровителство над тях.“

„Ако идеята за бога не може да ни направи по-щедри, по-свободни и по-любещи, то от нея няма никаква полза.“

„определенията „цивилизовани“ и „християнски“ започнаха да звучат по много особен начин – най-вече в ушите на онези народи, които не бяха смятани нито за цивилизовани, нито за християнски, – когато тъкмо един християнски народ се отдаде на долна и престъпна политическа оргия, както направи Германия по време на Третия райх. Заради един-единствен грях – своето потекло – милиони хора в средата на двайсетия век и в сърцето на божията цитадела – Европа -бяха изпратени на смърт тъй преднамерено, отвратително и методично“

„тъй като именно власт е онова, към което се стремят безвластните, те много добре разбират какво ние, на Запад, държим да запазим и не се заблуждават от приказките ни за свобода, която никога не сме смятали да делим с тях.“

„съдбата на евреите през Втората световна война и безразличието на християнския свят към нея много ме изплашиха. Не можех да не се запитам […] дали човешкото безразличие, което ми бе толкова познато, няма да е и моя съдба в деня, в който Съединените щати решат да изтребят своите негри организирано вместо малко по малко или както дойде. Разбира се, уверяваха ме най-отговорно, че онова, което се бе случило с евреите в Германия, не би могло да се случи с негрите в Америка, ала аз мрачно си мислех, че и немските евреи вероятно са вярвали на подобни авторитетни мнения; освен това не можех да споделям представата, която белият човек има за себе си“

„цивилизацията не се погубва от злодеи – не е нужно хората да са злодеи, достатъчно е да са безгръбначни.“

„белите либерали […] възприемат негъра като символ или жертва, но не и като човек.“

„Малкълм Хикс […] изтъква например, че никой у нас не вика „Помощ! Насилие!“, когато израелците се втурнат да окупират арабски територии; това става само когато чернокожите покажат, че са готови да се борят за собствените си права; заговорят ли американците за британската слава, те имат предвид най-вече колониалните завоевания на Англия, до едно кървави; в самите Съединени щати насилието се отъждествява с героизма“

„Истинската причина, която кара белите да смятат ненасилието за добродетел у негрите […], е, че белите се стремят нищо да не застрашава живота, имота и самомнението им.“

„В едно крайно крайно враждебно общество, което изглежда решено да те смаже […], става почти невъзможно да се разграничи истинската несправедливост от въображаемата.“

„Например за мене всички портиери и полицаи вече са напълно еднакви и аз се държа с тях така, че да ги хвърля в смут, преди те да са ме преварили. Без съмнение не съм съвсем справедлив към тях, но това е неизбежно, тъй като не мога да поема риска и да допусна, че за тези хора човечността е по-съществена от униформите им. Повечето негри също не могат да поемат такъв риск и да допуснат, че за белите човечността е по-съществена от цвета на кожата им. Това неусетно, но неизбежно води до определена умствена нагласа: след като твърде рано си се научил да очакваш най-лошото, много лесно започваш да вярваш в него.“

„защо да не допуснем също, че белите са заграбили властта с измама, хитрост и кръвопролитие и против волята на небето, а не по волята небесна, както сами твърдят? Ако и това е тъй, тогава мечът, който те непрестанно вадеха срещу другите, може сега да бъде обърнат без всякаква милост срещу самите тях.“

„Дойдох – подхвана Елайджа – да ви дам нещо, което никой не може да ви отнеме“. Това бе посланието, което обхождаше улици, бордеи, затвори и болници за наркомани; то проникваше през мръсотията и садизма на клиниките за душевноболни до хората, на които им бе отнето всичко, включително и чувството за собствено достойнство. А човек не може да живее без това чувство и е способен да направи всичко, за да си го възвърне.“

„дългоочакваното обещание, че ще могат да стъпват по земята със същото достойнство, както стъпват и белите, и ще бъдат закриляни от власт, която повече няма да принадлежи на белите, е достатъчно, дори предостатъчно да изпразни затворите и да смъкне бог от небето.“

„Превъзнасянето на една раса и неизбежно съпътстващото го принизяване на друга […] винаги е било и ще бъде рецепта за масови убийства. […] Аз съм дълбоко заинтересован американските негри да получат свободата си тук, в Съединените щати. Ала съм заинтересован също и за тяхното достойнство, за душевното им здраве, затова ще се опълча срещу всеки техен опит да постъпят с другите така, както се е постъпвало с тях. […] „Който унизява другите, унизява себе си“ – една истина толкова проста, колкото и трудна за възприемане. Това не е мистично, а чисто житейско твърдение, и в правотата му можеш да се убедиш, стига да се вгледаш внимателно в очите на първия срещнат алабамски шериф. Не бих искал да видя негрите, изпаднали до такова окаяно положение.“

„Най-голямата заблуда на белите американци е, че негрите са очаквали белите да им „дадат“ нещо. Хората рядко дават. Повечето пазят и съхраняват; те смятат, че вардят и съхраняват себе си и всичко онова, което отъждествяват със себе си, а всъщност пазят и съхраняват своите представи за действителността и за себе си. Човек нищо не може да даде, без да даде себе си, което ще рече да рискува себе си. Не си ли в състояние да рискуваш себе си, значи просто не умееш да даваш.“

„при уреждането на сложни проблеми не може да се разчита на сълзливото и празноглаво американско доброжелателство. Когато изобщо са били уреждани, това е ставало по необходимост – […] отстъпки, правени с цел да се остане на върха.“

„Хората например никак не жадуват да бъдат „равни“ […], ала ги блазни мисълта да превъзхождат останалите.“
„На белите американци, както и на всички останали бели хора, им е трудно да се лишат от представата, че притежават някаква особена ценност, от която се нуждаят или към която се стремят черните.“

„Без съмнение предполага се, че именно негърът е станал равен на белия – постижение, което не само доказва успокояващия факт, че постоянството е залог за успех независимо от цвета на кожата, но и решително потвърждава чувството на белия за собствената му ценност. Уви, това чувство трудно би се потвърдило по друг начин – малко са нещата в обществения или личния живот на белите американци, на които човек би искал да подражава.“

„Любовта сваля маските, без които ни е страх да живеем, макар да знаем, че е невъзможно да живеем и с тях. Използвам тук думата „любов“ не просто в интимния смисъл, а като определено състояние на битието, като благодат, което няма нищо общо с инфантилната американска представа за щастието; използвам я и в устойчивия и всеобхватен смисъл на търсене, дръзновение и израстване.“

„Белият американец проектира върху негъра своите потайни и очевидно ужасни от негова гледна точка страхове и копнежи. Единственият начин да се освободи от тираничното въздействие на негъра е той самият да стане черен, да стане част от тази страдаща и танцуваща нация, която той сега с копнеж наблюдава от висините на самотната си власт, и въоръжен с духовни пътнически чекове, тайно посещава след мръкнало. Възможно ли е да уважаваш, а какво остава и да приемеш ценностите на хора, които в нито едно отношение не живеят тъй, както сами твърдят, че живеят или че трябва да се живее! Не мога да приема, че след четиристотин години труд и тегло постижението на американските негри трябва да се сведе само до едно: да бъдат приобщени към американската цивилизация на днешно ниво. […] Единственото притежание на белите, от което чернокожите имат нужда или се стремят, е власт“.

„Белите американци, в общи линии, не могат да служат като образец за начин на живот. По-скоро те самите са в належаща нужда от нови стандарти, които да ги освободят от тяхната обърканост и да възстановят плодотворното общение със собственото им „аз“. Пак повтарям: освобождението на белите може може да бъде постигнато само на една цена – освобождението на чернокожите, пълно освобождение: по градовете, в селата, пред закона и в съзнанието“.

„Не по-малко духовна издръжливост се иска да не намразиш насилника, стъпил на врата ти, но и чудеса от проницателност и милосърдие – да не научиш детето си да мрази. Изпитвам огромно уважение към това невъзпято войнство от чернокожи мъже и жени, които обикаляха отрудени улиците и тропаха по задните врати на белите домове, изричайки само „да, сър“ и „не, госпожо“, за да съберат средства за нов покрив на училището, за нови учебници, нова химическа лаборатория, повече легла за ученическото общежитие или за повече такива общежития. На тях не им беше приятно да повтарят „да, сър“ и „не, госпожо“, но страната не бързаше да образова негрите, а те, знаейки, че тази работа трябва да се свърши, забравяха за гордостта си и я вършеха. Много е трудно за вярване, че те са стояли по-долу от белите мъже и жени, които са им отваряли задните врати.“

„причината за невежеството им идва от факта, че познанието за ролята, която чернокожите са играли и продължават да играят в американския живот, би разкрило на американците много повече неща за Америка, отколкото те биха искали да узнаят“.

„Американските негри имат огромното предимство, че никога не са вярвали в митологията, в която сляпо са се вкопчили белите американци; не смятат например, че дедите им са били все герои – свободолюбци, че са се родили в най-великата държава на света, че са непобедими в сражение и мъдри в мирно време, че винаги са постъпвали почтено с мексиканците и индианците, както и с всичките си други съседи и по-низши раси; че американските мъже са най-прямите и порядъчните в света, а жените – най-непорочните.“

„Всеки беше свидетел на онова, което белите вършат, и оправданията, които си намират, и когато някой бял изпаднеше в беда, в голяма, истинска беда, на негърка врата потропваше. И чернокожият чувстваше, че ако бе имал социалните привилегии на белия, никога не би станал толкова объркан, безрадостен и безмислостно жесток като него. Негърът е отивал при белия за покрив над главата си, за пет долара или за писмо до съдията; белият е отивал при негъра за обич“.

„Цветът на кожата не е личен или човешки фактор; той е политически фактор. Не е толкова трудно да се направи разлика между тези неща, че Западът все още не е съумял да го постигне“.

„И ако ние – имам предвид осъзнатите бели и осъзнатите черни, които трябва с обич и настойчивост да изградим съзнателност у останалите, не се огънем пред дълга си днес, може и да успеем, макар че сме шепа хора, да сложим край на расовия кошмар, да създадем единна страна и да променим историята“.

Превод: Мария Неделева

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s