Винаги ми е било страшно интересно откъде езикът черпи лексиката си (предхождащи езици, словотворчество и формотворчество, чуждици, неологизми, възкресяване на пасивна лексика, фанатизирани пуристи) и е особено интригуващо да виждаш множеството източници за собствения си език. затова лексикологията ми е втората най-любима част от езикознанието след фонетиката. Намерих тази книжка в една от къщичките за книги в парка, в един от дните, в които бях успяла по някакво чудо да ги зърна, преди вечно дебнещият търговец на книги (?) да си направи оборката и да ги ошушка. Насочена е към учениците, занимава се с лексикалния пласт на съвременния български (диалектизми, архаизми, синоними, антоними, жаргон, клишета, фразеологизми и т.н.) и като цяло е интересна, макар че някои твърдения са ми съмнителни, например че „падна стотинката“ (жаргонен израз от 80те, за който не знаех) идва от телефонните апарати с монети – защото на мен ми се струва като 100%-ова калка на the penny dropped, което значи съвсем същото на английски.
Ето още няколко интересни сведения от книгата:
– Етимология:
• Думите „трябва“ и „потребител“ са сродни на „изтребвам“ – всички произлизат от старобългарския *потрѣбити със значение ‘унищожавам’.
• Първоначалното значение на „жито“ е просто храна – всяко нещо, от което се живее. Впоследтвие се е стеснило на метонимичен принцип – житото е основната храна за българите и така символ на храната по принцип.
• „Добитък“ идва от „добивам“. Вероятно затова и един от синонимите му е „стока“ – придобитото притежание? И тя е стеснила значението си с течение на времето по същата логика като „жито“.
• „Прелест“ означава ‘лъжа’! Сродна е на „прелъстявам“.
• „Лято“ идва от „лея“, а „зима“ – от „вземам“ – лятото природата лее, зимата вземаме полученото тогава.
–Словотоврчество:
• През 80те неологизми са били „подлез“, „надлез“, „приземявам“; а „чиновникар“ е било жаргон за чичо от администрацията.
• Въведени от Иван Богров и Балан думи в българския в опита им да го „изчистят“ от чужди думи: „бележка“, „вестник“, „часовник“, „чакалня“, „излет“, „творба“, „заплаха“. Много други техни идеи не са успели да се наложат; от тях любимата ми е „клъцка“ за кюфте ❤ Впрочем „запад“ явно също не е домашна дума, защото са опитали да я заменят със „зайди слънце“. Вазов и Петко Славейков пък са въвели „стремеж“, „летеж“, „влак“ (която преди това е била диалектна), „мъдрост“, „блян“.
• В книгата се критикува неумелото словотворчество на възрастните в сравнение с децата и младежта, особено на чиновническите творения като „стъклопоставяне“, „кабарозабивачка“, „отремонтирвам“, „успеваемост“ и др. и ми направи впечатление, че тази мода вече е отминала – такива франкенщайновски думи вече не се въвеждат, а и старите изпадат от употреба.
– Източници на лексика:
• „Герой“ на български е с г, а не х, защото е влязла през руски (езика посредник на чуждицата). Затова е и меко л-то в „перпендикулярен“ и „популярен“.
• Думата „кмет“ е била историзъм и е била върната в активния пласт на езика по някое време през XX век. Това е пример за факта, че думите рядко умират изцяло – обикновено остават в неактивната лексика (стават архаизми, жаргон, историзми) или оставят корена си в сродни думи. Също така явно през 80те се е реабилитирала думата „област“ в административната лексика – предполагам за да заеме мястото на окръг, интересно защо.
• Думи с общ произход са „кемт“ и „конте“, „сол“ и „салата“ (duh!), „видра“ и „хидра“, „пълен“ и „пленум“, „ребро“ и „риф“ – но навлезли по различни пътища в езика, често домашна и чужда дума, и затова често неосъзнати като сродни.
• От собствени имена идват: „силует“ (френски министър), „мелба“ (оперна певица), „панталони“ (палячо), „пасквил“ (обущар).
• Някои чудни диалектни думи, които за жалост не са успели да преминат в книжовната лексика: „драговам“ – ‘обичам’, смолянско; „еднорамци“ – ‘връстници’, станкедимитровско; „отворник“ – ‘ключ’, костурско; „честитник“ – ‘гост за имен ден’, пирдопско.
• Освен неологизми Вазов е въвел в книжовния български и доста народни думи, смятайки ги за съставени с умение и усет, например „тучен“, „тежкотия“, „пролом“, „ладия“, „тейко“ (това е от моя край!).
– Жаргон:
• Много интересна е главата за жаргона – той наистина е бързооборотен обаче, защото от споменатите примери от 80те не само че вече нищо не се ползва, но и повечето изобщо не бях ги чувала: „разширени вени“ (‘заведение на крак’), „родопско одеало“ (‘надраската класна работа’), „работя на къси вълни“ (‘занимавам се с шмекерии’).
• Важен източник на жаргонната лексика са били тайните занаятчийски говори и тайният език на крадците! Общото им название е „арго“. От тях например идват „аванта“, „авер“, „гот“, „мангизи“, „кльопам“, „пандиз“. Оригиналното значение в тези говори на „бачкам“ е ‘скроявам някому нещо’, а на „джангър“ – ‘потеря’.
• Любимият ми осемдесетарски жаргон е Ню Зейгър за Нова Загора :D.
Slightly Critical 